Какво представляват пробиотиците?
Терминът пробиотици определя микроорганизми, които имат благоприятен ефект върху здравето, когато се приемат в подходящи количества. Микроорганизмите с пробиотичен ефект включват предимно бактерии като Lactobacillus, продуциращи млечна киселина (например L. rhamnosus GG) и Bifidobacterium (например B. Lactis Bb12). Други микроорганизми, традиционно класифицирани като пробиотици, включват дрождите Saccharomyces boulardii.
Откъде идва интересът към пробиотиците?
Микроорганизмите с пробиотични свойства са познати от хилядолетия. Настоящият интерес към тях е свързан с динамичното развитие на знанията и тяхното въздействие върху здравословното състояние на хората.
Защо е толкова важно да се приемат пробиотици?
Терминът микробиота описва всички микроорганизми, живеещи в човешкото тяло (особено в стомашно-чревния тракт) и техните гени. Тези мкроорганизми не са само „пасивни пътници“, те изпълняват функции, които до голяма степен определят както здравето, така и заболяванията. Признанието за ролята на микробиота за поддържането на здравето и като фактор, причиняващ много заболявания, води до факта, че измененията на микробиота чрез приемане на пробиотици са много популярни.
Всички щамове Lactobacillus например ли са пробиотици?
Съгласно определението, даден щам е пробиотичен, ако съдържа живи микроорганизми и когато приеман в подходящи количества има благоприятен ефект върху здравето (което трябва да бъде документирано от резултатите от надеждни тестове). Даден щам не може да бъде считан за пробиотик, ако микроорганизмите са убити или ако техния благоприятен ефект не е документиран. Като обобщение, фактът, че е Lactobacillus, не означава, че това е пробиотик.
Имат ли всички щамове например Lactobacillus едни и същи свойства?
Свойствата на пробиотиците до голяма степен зависят от щама. Всеки щам изисква отделни тестове, за да се определят неговите пробиотични свойства и ефективност в специфичната клинична ситуация. Резултатите от тестовете, проведени със специфичен пробиотичен щам, не могат да се използват като доказателство за ефективността на други щамове, които не са били оценени.
Защо Lactobacillus rhamnosus GG (LGG®) е добър пробиотик за деца?
LGG принадлежи към много добре тестваните пробиотици. Ролята на LGG при лечението на заболявания с диария е най-добре документираната. Наличните научни данни оправдават употребата на LGG при лечение на остър гастроентерит (при деца) и при профилактиката на диария, свързана с антибиотици (при деца и възрастни). Използването на LGG може да се има предвид при предотвратяване на болнична диария. Превантивното приемане на LGG от деца, посещаващи детска ясла или детска градина, намалява разпространението на инфекциите, особено на дихателната система. Възможно е да се обмисли опит за прилагане на LGG в случай на деца със синдром на раздразнените черва. LGG обикновено се счита за безопасен и добре понасян.
Къде се използват пробиотици освен в хранителните добавки?
Пробиотиците се добавят също и към ферментирали продукти (например кисело мляко, кефир). В последната си форма те са част от така наречените функционални храни.
Има ли определена доза за пробиотиците или колкото повече, толкова по-добре?
Понастоящем не е възможно да се предоставят общи правила, свързани с дозирането на пробиотици. Прието е да се използва такава доза от специфичния пробиотичен щам, която показва благоприятен ефект в теста, провеждан сред хора. Няма данни, които да показват, че повече е по-добре. Необходимо е да се предостави определена минимална доза, но по-нататъшното увеличение вероятно не е от значение. Връзката между клиничния ефект и прилаганата доза е доказана само при някои заболявания (например при диария, свързана с антибиотична терапия).
Източник: Интервю с Хана Сзайевска
Проф. д-р. Хана Сзайевска е професор и председател на катедрата по педиатрия в Медицинския университет във Варшава. Въпреки дълбокия си интерес към детското хранене, изследванията ѝ са насочени към пробиотици и пребиотици. Генерален секретар на Съвета на Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN) от март 2014 г., тя е главен редактор (за Европа) на Журнал за детска гастроентерология и хранене.
