Вина без или с малко сулфити

Нови възможности за вина без или с малко сулфити

By | Всички публикации | No Comments

Потребителското търсене в хранително-вкусовата промишленост се развива бързо. Мега тенденцията за „натурални и чисти“ продукти засяга и винената индустрия. Потребителите искат винопроизводителите да сведат до минимум използването на екзогенни продукти, като например консервантите. По-ниското съдържание на сулфити и дори производството на гама вина без сулфити е ясна водеща световна тенденция в рамките на винения отрасъл. Търсенето на потребителите, съчетано с новите технически познания, направи това възможно: без сулфити във винопроизводството.

Нашият иновативен подход помага на винарните да отговорят на потребителското търсене.

Постоянната ни връзка с винопроизводителите по цял свят, съчетана с дейностите на нашия екип, спомогна в усилията ни за намиране на ефективни решения за основни проблеми пред производителите на вино, един от които е: Как да се намалят сулфитите (SO2) при производството на вино?

Chr. Hansen е участник в търсенето на решение за замяна на сулфитите във вината от самото начало. Днес, във влиятелната книга “Как да си направим чудесни вина без сулфити?“ се казва ясно: за да се борим срещу развитието на нежелани микроорганизми, най-добрият начин е да се използват разработените от Chr. Hansen добре познати, безопасни и силно концентрирани микробиални решения VINIFLORA®.

Тайната на успеха в производството на добри и същевременно несулфитирани вина е да се определи ясно защо се използват сулфити по време на винификацията и да се замени тази дейност с натурални решения.

Вече планирате ли да пуснете на пазара нова гама несулфитирани вина? Местните винени експерти на Chr. Hansen ще ви подкрепят в това пътуване – свържете се с нас.

Chr. Hansen най-устойчивата фирма за 2019

Chr. Hansen е обявена за най-устойчивата компания в света

By | Всички публикации | One Comment

Фирмата е на първо място сред 100-те най-устойчиви компании, част от глобалния индекс за 2019 година, както беше обявено по време на Световния икономически форум в Давос, Швейцария Вижте още

Ферментирали напитки

Нови посоки при напитките. Ферментация. Преобразяване

By | Всички публикации | No Comments

Потребителите се насочват към по-здравословен начин на живот и по тази причина търсят все повече натурални съставки, функционални ползи, експериментални вкусове и занаятчийска привлекателност, когато избират напитки. Опциите за намалено/нулево съдържание на алкохол могат да се впишат добре в търсенето на „допустимото угаждане“, което потребителите търсят. За да спечелите обаче в това нарастващо търсене, вкусът и ароматът са ключови. Иновациите при плодовите сокове, напитките със сокове & смутитата наскоро се съсредоточиха върху ползите за здравето на тези напитки, за да изместят вниманието от опасенията за захарта в тях. Вижте още

Натурални оцветители без палмово масло

Уловете възможността за продукти без палмово масло

By | Всички публикации | No Comments

Днес прозрачността на съставките е основен компонент от брандирането и комуникацията за марките, тъй като те искат да изградят доверие в потребителите. В същото време потребителите търсят по-здравословни продукти, на които да се насладят и авантюристични вкусове в снакса си, а производителите трябва да се справят с тези различни предизвикателства. Така „натурално“, „без“, „с ниско съдържание на“, „здравословно“ и т.н. са важни претенции към продукта, когато потребителите правят своя избор в супермаркета. Днес наблюдаваме нарастваща информираност и търсене от страна на търговците на дребно, НПО и различни групи потребители за продукти без съдържание на палмово масло, което създава чудесна възможност за производителите на храни. Вижте още

Mauricio Graber говори за мега тенденциите

5 мега тенденции в хранително-вкусовата промишленост

By | Всички публикации | No Comments

В първото си международно интервю като главен изпълнителен директор на Chr. Hansen Mauricio Graber обяснява защо смята, че компанията е уникално позиционирана, за да се възползва от глобалните мега тенденции в сектора на храните и напитките. Вижте още

Кисело мляко срещу пробиотично кисело мляко

Обикновено кисело мляко срещу пробиотично кисело мляко – има ли някаква разлика?

By | Всички публикации | No Comments

Киселото мляко често е здравословен избор, но не всички кисели млека са еднакви. Факт е, че има разлика между обикновено кисело мляко и пробиотично кисело мляко, а разликата е във вида бактерии. Вижте още

Добре дошли в света на Chr. Hansen

Chr. Hansen – натурални и иновативни микробиални решения

By | Всички публикации | No Comments

Офисът на Chr. Hansen в България е част от глобалната компания, която има дъщерни дружества в 30 държави и клиенти в около 140 страни по света. Ние сме водеща компания в областта на биотехнологиите, предлагайки натурални иновативни решения, които отговарят на глобалните предизвикателства, като развиват храната, здравето и производителността. Вижте още

Намаление на захарта в млечни продукти

Нарастващо търсене на по-малко захар в млечните продукти

By | Всички публикации | No Comments

Захарта в хранителните продукти има лоша слава. Според New Nutrition Business намаляването на съдържанието на захар е една от десетте водещи тенденции в храните през 2018 година. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва да се намали консумацията на свободни захари – тези, които се добавят, за разлика от тези, които естествено се срещат – до по-малко от 10% и за предпочитане по-малко от 5% от общия енергиен прием. Вижте още

LGG Powered by science

Нов уебсайт, посветен на щама LGG®

By | Всички публикации | No Comments

Щамът LGG® се използва в храни и хранителни добавки от 1990 г. насам и голям брой научни публикации и клинични изследвания върху Lactobacillus rhamnosus (LGG®) показват, че пробиотичният щам може да има благоприятни ефекти, особено върху имунната и стомашно-чревната функция. Вижте още

Деца пият пробиотично кисело мляко

LGG® – добър пробиотик за деца

By | Всички публикации | No Comments

Какво представляват пробиотиците?

Терминът пробиотици определя микроорганизми, които имат благоприятен ефект върху здравето, когато се приемат в подходящи количества. Микроорганизмите с пробиотичен ефект включват предимно бактерии като Lactobacillus, продуциращи млечна киселина (например L. rhamnosus GG) и Bifidobacterium (например B. Lactis Bb12). Други микроорганизми, традиционно класифицирани като пробиотици, включват дрождите Saccharomyces boulardii.

Откъде идва интересът към пробиотиците?

Микроорганизмите с пробиотични свойства са познати от хилядолетия. Настоящият интерес към тях е свързан с динамичното развитие на знанията и тяхното въздействие върху здравословното състояние на хората.

Защо е толкова важно да се приемат пробиотици?

Терминът микробиота описва всички микроорганизми, живеещи в човешкото тяло (особено в стомашно-чревния тракт) и техните гени. Тези мкроорганизми не са само „пасивни пътници“, те изпълняват функции, които до голяма степен определят както здравето, така и заболяванията. Признанието за ролята на микробиота за поддържането на здравето и като фактор, причиняващ много заболявания, води до факта, че измененията на микробиота чрез приемане на пробиотици са много популярни.

Всички щамове Lactobacillus например ли са пробиотици?

Съгласно определението, даден щам е пробиотичен, ако съдържа живи микроорганизми и когато приеман в подходящи количества има благоприятен ефект върху здравето (което трябва да бъде документирано от резултатите от надеждни тестове). Даден щам не може да бъде считан за пробиотик, ако микроорганизмите са убити или ако техния благоприятен ефект не е документиран. Като обобщение, фактът, че е Lactobacillus, не означава, че това е пробиотик.

Имат ли всички щамове например Lactobacillus едни и същи свойства?

Свойствата на пробиотиците до голяма степен зависят от щама. Всеки щам изисква отделни тестове, за да се определят неговите пробиотични свойства и ефективност в специфичната клинична ситуация. Резултатите от тестовете, проведени със специфичен пробиотичен щам, не могат да се използват като доказателство за ефективността на други щамове, които не са били оценени.

Защо Lactobacillus rhamnosus GG (LGG®) е добър пробиотик за деца?

LGG принадлежи към много добре тестваните пробиотици. Ролята на LGG при лечението на заболявания с диария е най-добре документираната. Наличните научни данни оправдават употребата на LGG при лечение на остър гастроентерит (при деца) и при профилактиката на диария, свързана с антибиотици (при деца и възрастни). Използването на LGG може да се има предвид при предотвратяване на болнична диария. Превантивното приемане на LGG от деца, посещаващи детска ясла или детска градина, намалява разпространението на инфекциите, особено на дихателната система. Възможно е да се обмисли опит за прилагане на LGG в случай на деца със синдром на раздразнените черва. LGG обикновено се счита за безопасен и добре понасян.

Къде се използват пробиотици освен в хранителните добавки?

Пробиотиците се добавят също и към ферментирали продукти (например кисело мляко, кефир). В последната си форма те са част от така наречените функционални храни.

Има ли определена доза за пробиотиците или колкото повече, толкова по-добре?

Понастоящем не е възможно да се предоставят общи правила, свързани с дозирането на пробиотици. Прието е да се използва такава доза от специфичния пробиотичен щам, която показва благоприятен ефект в теста, провеждан сред хора. Няма данни, които да показват, че повече е по-добре. Необходимо е да се предостави определена минимална доза, но по-нататъшното увеличение вероятно не е от значение. Връзката между клиничния ефект и прилаганата доза е доказана само при някои заболявания (например при диария, свързана с антибиотична терапия).

Източник: Интервю с Хана Сзайевска

Проф. д-р. Хана Сзайевска е професор и председател на катедрата по педиатрия в Медицинския университет във Варшава. Въпреки дълбокия си интерес към детското хранене, изследванията ѝ са насочени към пробиотици и пребиотици. Генерален секретар на Съвета на Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN) от март 2014 г., тя е главен редактор (за Европа) на Журнал за детска гастроентерология и хранене.